"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Забравеният Сава Радулов

Съратник на Константин Фотинов, един от преводачите на Новия завет, учител на Христо Г. Данов и Марин Дринов, пръв директор на Болградската гимназия, съучредител на Българското книжовно дружество и негов почетен член.
 
През първата половина на ХIХ в. в Панагюрище съществуват килийни училища при трите православни метоха (представителства) на Рилския, Зографския  и Калугеровския манастир. Те са доказателство, че жителите на това средногорско градче не са допускали експанзията на гърцизма да порази умовете и душите им.
Роденият през 1817 г. в Панагюрище Стойно Илиев Радулов е ученик в Зографския метох, а по-късно става пръв помощник на атонския таксидиот отец Харалампий, с когото предприема поклонническо пътуване до Халкидическия полуостров. В манастира Зограф получава монашеското име Сава, отговарящо напълно на характера му - скромен, добронамерен, любознателен... В тази българска обител Сава Радулов получава и покровителството на своя съгражданин отец Нарцис (Иван Томев), който през 1835 г. го отвежда на остров Халки и го записва  в едно от най-модерните за времето гръцки училища. По-късно Сава е вече в Смирна, където съществува многобройна българска колония. Верен негов приятел става Константин Фотинов, основател на първото българско списание "Любословие".
През 1840 г. заедно с Фотинов редактират и осъвременяват по-ранни преводи от гръцки на Новия завет и тяхната редакция е смятана за най-успешна десетилетия наред.

На снимките по посока на часовниковата стрелка виждате портрет на Сава Радулов, как е изглеждала Болградската българска гимназия в края на ХІХ век, и - факсимиле от писмо на Сава Радулов до Найден Геров за отваряне на училището в Болград. Кликнете върху изображението за по-голям размер.

На следващата година панагюрските първенци канят Сава Радулов за главен учител в новооткритото взаимно училище, а той създава и самостоятелен клас от 15 ученици, превръщайки родния си град в едно от огнищата на модерното класно образование.
За нуждите на училището панагюрският просветител превежда от гръцки език четири основни учебни помагала: "Стихийни (елементарни) уроци по землеописание", "Стихийна аритметика", "Благонравни учения" и "Кратка священа история". Всички те са отпечатани през 1843 г. в типографията на Атанас Дамянов в Смирна. В "Землеописание" Радулов е вмъкнал и кратко описание на Панагюрище, споменавайки, че "...реката, която тече посред него, много пъти побеснява и наводнява толкова, че относи домове и покъщнина, откъдето е получила име Луда Яна. Тук в старину се е събирал панаир, което свидетелства името на Панагюрище и двете му махали "Мараш" и "Караманец"..." Тези учебници десетилетия наред се използват в редица български класни училища и намират пристан в стотиците училищни и читалищни библиотеки в поробеното ни Отечество. Сред учениците на Сава Радулов личат имената на заслужили възрожденци като Христо Г. Данов, Марин Дринов, Нешо Бончев...
В края на 1847 г. красивата сграда на алилодидактическото (взаимното) училище в града изгаря. Сава Радулов е съкрушен от сполетялото го нещастие. Скоро след това заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей и продължава своята издателска дейност. През 1853 г. решава да се завърне в родния си град, но бушуващата Кримска война е пречка да осъществи намерението си, затова се установява в Болград (Бесарабия), където е учител в местното взаимно училище. В края на петдесетте години на ХIХ в. молдовското правителство разрешава създаването на българска гимназията. В специален правителствен хрисовул е одобрена програмата, изготвена от Сава Радулов, по която се преподава до 1878 г., когато Бесарабия преминава към Русия. Курсът на училището е седемгодишен, разделен на две отделения. В долното отделение се преподават предметите: свещена история, български и молдовански език, аритметика и геометрия, рисуване, землеописание, кратка отечествена история, кратка всеобща история, гръцки и руски език и др. В горното отделение се изучават: пространен катехизис, българска и молдованска писменост, латински език, славянски език, пространна всеобща история, пространна отечествена история, търговия, френски и гръцки език и др. На 3 май 1859 г. Болградската централна българска гимназия е официално открита, а за временен директор е назначен той - пламенният родолюбец Сава Радулов, който се откроява от другите кандидати със своята последователност да се запази изцяло преподаването по всички предмети само и единствено на български език.
В Одеса и Болград Радулов издава десетки книги и учебни пособия - преводни и оригинални: "Нравоучение на децата" (1853), "Българский буквар" (1853), "Учебник за българский язик" (1863), "Постановления за българските колонии и височайши христовули за тяхното основание и потверждение" (1864), "Сравнително землеописание" (1866), "Буквар по нов и лесен способ" (1866)... Много от книгите си Радулов изпраща в Панагюрище и обогатява фонда на новосъздаденото местно читалище. В периода 1873-1875 г. работи активно с цариградското печатарско дружество "Промишление", с чиято помощ книгите му отиват до стотици български училища и читалища.
Сред написаното от С. Радулов се откроява едно полемично заглавие - "Отговор на Мутевата статийка". Тази книга е отпечатана в Цариград през 1862 г. и в нея непокорният възрожденец се защитава от нападките на Димитър Мутев, който по това време е директор на Болградската гимназия. Доблестният панагюрец си навлича там доста неприятели поради безпрекословната си воля в гимназията да бъде изучаван като основен българският, а не румънският или руският език. В знак на почит и уважение към делото му следващите директори на Болградската гимназия назначават Радулов за ръководител на Училищната печатница.
Откриването на българска гимназия в Болград  довежда и до създаване на читалище, което да изпълнява ролята на "училище за всички възрасти". Дейността му започва през 1868 г. с откриването на книгопродавница, ръководена от Сава Радулов. Както отбелязва в."Дунавска зора" (бр. 11/22 дек. 1868), настоятелството пригажда специална стая в книгопродавницата, където любознателните българи могат да прочетат новоизлезли вестници и списания или интересни книги. Дейността на местното читалище е тясно свързана и с други именити възрожденски личности като д-р Васил Хаджистоянов-Берон, Тодор Икономов, Райко Ил. Блъсков, Теодосий Икономов и др. Друга активна дейност на читалището е театралната. Пред местна публика са представени патриотичните пиеси "Иванко, убиецът на Асеня", "Покръщението на Преславския двор", "Стоян войвода" и др.
 Сава Радулов е поканен през 1869 г. от своя бивш ученик Марин Дринов за съучредител на Българското книжовно дружество в Браила. По-късно, през 1884 г.- избран за почетен член на БКД, прераснало в Българска академия на науките. През 1872 г. в Болградската печатница излиза и знаменития труд на Васил Чолаков "Български народен сборник", втора по значимост (след сборника на Братя Миладинови) възрожденска хранителница на българското народно творчество.
След Сан-Стефанския мирен договор от 1878 г. Сава Радулов се установява във Варна, далеч от родния си град, останал в пределите на Източна Румелия. Ала той остава докрай верен на родното си място, защото там е видял за пръв път виделината на живота, там се поставя началото на съвременното класно образование, оттам са неговите най-верни спомоществователи на книжовното му дело. Ето защо в завещанието си дарява цялото свое имущество и паричното си състояние от 6000 златни лева за обучение на ученолюбиви панагюрски деца.
Такъв е Сава Радулов - скромен, добронамерен, всеотдаен към своите ученици и към родината си. Дошло е време неговото име да излезе от сянката на забвението и да се нареди заслужено до имената на нашите най-видни възрожденски радетели. Време е.

Текст Боян Ангелов
Отпечатан за първи път в рубриката "Пегас" на в. "Дума", брой 33, 9 февруари 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар